История

Създаването на Поморие датира от 4 век п.н.е. По онова време Аполония (сегашният Созопол) изгражда собствена колония, наричана Ахелой. Колонията на метрополиса Месемврия (днешният Несебър) е основана тук през 5 век п.н.е. Отношенията на град с Месемврия постепенно се влошават понеже населението на втория град е дорийско, докато в Ахелой живеят предимно йонийци. По онова време, градът се издържа от риболов, минно дело и търговия със сол. Плитките води на залива осигуряват съвършени условия за това – там първите заселници в града откриват пластове сол в пясъка. Древният град се простира навътре в сушата върху район наричан Палеокастро (което значи Стара крепост), от който все още са оцелели останки. Ахелой претърпява нашествия на варварите и през осми век е възстановен от византийската императрица Ирина. Градът често преминава от едни ръце в други, но като цяло се намира под българско владение по-често отколкото под византийско. Подобно на съседния Несебър, през 1366 г. Ахелой е завладян и препродаден на Византия от Амадеус Савойски и неговите рицари. През 1453 г. пада под османско владичество заедно със съседния Несебър. След освобожението, градът възстановява силата си и е от изключително значение в Бургаския залив като се има предвид, че съседният Бургас се развива като голям град едва през 20-и век. При освобождението Поморие има население от около 12,000 души или 4 пъти повече от тогавашното население на съседния Бургас. През 1906 г. в града избухва пожар, който почти напълно го унищожава с изключение на няколко стари къщи в източната част на града. Известен e като минен център. Изобилието на плодове и зеленчуци е стимулирало развитието на винарството и консервната промишленост.